понеделник, 29 юни 2015 г.

ЕКСПЕРИМЕНТИ


Здравейте, феички!

Този път ще ви покажа страничка, която може би при други обстоятелства не съм сигурна дали бих ви показала. В смисъл, ако тръгнете да разлиствате журнала ми ще видите, че тази точно страничка се пада преди ливадата, а не след нея, защото....ами защото това трябваше да е ливадата, но я сгреших....Реших, че на тази страничка ще си правя разни експерименти с материалите и после /без да показвам/ ще ви разкажа за тях. Само, че по линия на материалите там на където аз съм се запътила вие вече се връщате...така, че няма какво толкова да ви разказвам. Още повече, че 99% от експериментите се оказаха абсолютно неуспешни...ама не заради материалите, а заради този, който ги пробва. Да ви призная бях на ръба да си кажа "Тази работа явно не е за мен"...и "По-добре да се откажа"... И в този един момент се появи Кат /ей, възхищавам и се на тази жена, честно!/ за да ни разкаже за нейните неуспешни странички.  И това нейно откровение ми подейства като шамар зад вратЪ и здрав ритник едновременно! Или ако не друго със сигурност промени философията ми за живота, вселената и всичко останало...поне по линия на арт журналите.  


Накара ме да си припомня за какво всъщност ми е този арт журнал.  Ами за мене си ми е. За моите си експерименти и моите си грешки из него. Това беше моментът, в който хванах отново същата тази стреничка, налепих накъсани странички от списание с идеята да я коригирам. И не, че ритникът на Кат не беше съвсем достатъчен, но горе-долу по същото време попаднах и на ей този пич - Aaron - ABC Art Journal Series.  Скри ми шапката ви казвам, особено в онзи един момент, в който маца толкова време и накрая като не му хареса...и хоп всичко черно...хлъцнах...Изгледах цялата азбука. А вътре се съдържаха реплики като "Just do it", "Art Journaling is for Еveryone", "Not every page has to be а work of art".  Абе все реплики, които аз имах нужда да чуя, защото...ами защото нямах нужда да се отказвам...

И така, мили мои.... аз вече определено спирам да гоня съвършенството! Оставям това на тези, които го умеят. А аз започвам да гоня онази нирвана, при която омазана до лакти в боя и с усмивка до уши...ще грухтя от кеф!


Това беше момента, при който започна безпаметното мацане по моята страничка. Дали успях да я коригирам или напротив - да я влоша....не съм сигурна, но усмивката ми се върна....

После Ели ме направи Картичкофурия на седмицата. Наистина ли?...Моята ливада?!...Така получих още един важен урок. Този път с потупване по рамото. Трябва да си остана себе си. И онова детенце в мен да не го пускам да си отиде. Много ми е ценно :)

А вчера в журнала на Двете Елши прочетох и "Но в сърцето на арт журналинга е една арт терапия, зареждане с позитивни мисли и като цяло едно много лично пътуване и себеизразяване"...И реших, че е много вярно.

Слагам надпис на моята страничка и показвам при Картишочките. Може пък да насърча още някой, който да се осмели да екпериментира :)
,
Благодаря.

понеделник, 8 юни 2015 г.

ЛИВАДА


Здравейте, сладки феички!

Аз нали ви обещах, че ще съм редовен участник в микс медия предизвикателствата при Картишочките...и ето ме! Това е втората ми страничка от арт-журнала ми...и искам от сърце да я посветя на всички вас, мили феички! Знам, че не е съвършена...и може би сега е момента да ви се извиня за наивността, която лъха от нея, но се надявам следващия път да е по-добре. Ако ли пък не...просто да си знаете, че аз толкова си мога. Така, де... просто установих и то по трудния начин, че едно е да имаш някаква идея в главата си...и съвсем второ и трето е да можеш да я реализираш. За терзанията ми  около и експериментите с всякаквите нови за мен материали ще ви разказвам друг път. Сега ми се иска да се спра повечко върху идеята тук...


Цялото това майсторене с боички и изобщо непривични за мен материали извън зоната ми на комфорт ме накара да се почувствам отново начинаеща.

И като цяло ме върна в онзи мой период, когато гледах с очи като палачинки всичко, което правите, възхищавах ви се от сърце...но дори не смеех да показвам аз какво правя, даже и блог не се осмелявах да си направя. И така, докато един ден не ми попадна случайно пред погледа това стихче на Емили Дикинсън...и тогава си дадох сметка, че всъщност е много по-важно да осъществя една /макар и малка/ своя мечта и да поема риска разните игли и конци да не получат чак такова одобрение. Така създадох блога като си избрах облика му да е една съвсем стандартна ливада /и до сега си е ливада/ и съответно така събрах смелост да участвам в предизвикателствата. Това, което последва обаче не го очаквах! Нямате си  представа колко приятно изненадана бях, когато на моята скромна бродирана ливадка започнаха да пристигат не просто работливи пчелички, а истински феи! Определено подходихте много добронамерено към моите странни съчетания между конци и хартия /и о, чудо - вече и боички!/ и аз съм ужасно щастлива, че ме карате да се чувствам като част от вас!

Като цяло голямо мацане падна. Сигурно е излишно да казвам, че крайния резултат е много далеч от първоначалната идея, но още не съм ги разбрала някои тънкости. Фонът е с акрилни боички - тъмно зелена, жълта и тревно зелена спрей боя. За експериментите наистина друг път ще ви разказвам, но като цяло се получиха доста проби, грешки и грешките се замаскираха с жълто и зелено. За добро или за лошо получиха се няколко пласта, а що-годе някаква текстура успях да постигна с мрежа /от ония за букетите/, която прикрепих с гесо и оцветих. Използвах и дистрес мастилото wild honey. Останалото е пънч маргаритка, дизайнерски хартии, копчета, иглички. 

Пеперудката е печат на Мигито. Избрах си точно тази пеперуда не просто защото Мигито е спонсор при Картишочките, а защото това е първият ми печат изобщо. Когато се сдобих с него аз  нямах ни най-малка представа що е то печат и има ли то почва на моето бюро. Мигито  ни ги подари на първата среща на живо, на която аз се запознах с вас и съответно нямаше как да не използвам точно тази пеперуда като символ на пъстроцветното ми общуване с картичкофеите. Изрязаните елементи си имам отново благодарение на отзивчивостта на феичките /В случая на Ем/ и те също ми напомнят за общуването ми с вас, освен че са доста тематични.  Самия стих е написан със собствения ми почерк и най-обикновени фулмастри. Не можах да измисля по-добър начин да имам цветен надпис на български. Трябваше да е или това или изрезки от списание...като второто ми приличаше повече на писмо за откуп и се отказах от варианта. 

Нямаше как да няма и нещо бродирано. Тук особеното е само, че бродирах върху оцветена със спрей боичка панама и след това покрих с един от мултифункционалните стикери на Зара.

Включвам се още и при:

Картичкофурии КФП 261 "Детето в мен" - надявам се усмихнатата пчеличка и разкривения надпис тип "Татко Барба" да илюстрират достатъчно красноречиво детето в мен. Макар да не съм съвсем сигурна дали тези прояви на 30 и кусур години са точно запазване на детето в мен или дали не  граничи направо с диагноза това...ама карай...да оставим инфантилностите ми настрана. Картичкофурии са първия блог за предизвикателства, в който участвах изобщо и няма как нещо посветено на картичкофеите да не го покажа при тях.

Card Mania - CMC#69 Use a Metal Embellishment / Използвайте метално украшение - тук се надявам малките секретни иглички да се броят за метално украшение. А и Зара е една от вдъхновителките в това предизвикателство и нейните странички от арт-журнала й наистина вдъхновяват и мен. Показвам и там.

Блягодаря, че имахте търпението да се отбиете за пореден път на моята ливадка. С това я направихте с една идея по-пъстра  и по-вълшебна!!!